7 апр. 2004 г., 12:59

Защо детето?

2.1K 2 4
Несправедливо Боже е това,
омраза свила е сърцето,
в този миг,ах как кълна,
но жертвата не трябваше да е детето!

Очите ронят сълзи от кръв,
студа скова душата и сърцето.
До вчера мойто чедо беше плът,
а днес разсипан пясък във морето.

Прости ми,Боже!Пак кълна,
ядосана съм толкоз много.
Прости ми,нека аз умра,
но моля те върни живота на детето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иве,не съм преживяла такова нещо и се моля да не ми се случва никога.Напоследък се чуват само лоши неща свързани с деца и това което четеш беше в душата ми.Имах нужда да го напиша на хартия.Смятах,че ще стане по-леко,но не е така.Тези трагедии не се забравят лесно.Лошо е само когато се повтарят и сме безсилни да ги спрем.За да стане светът по-добър,трябва самите ние да се променим към добро.Искрено казано все повече и повече хората стават студени и безчувствени.Това е толква жалко!
  • Твоето стихотворение излъчва много мъка, болка и страдание.Надявам се не се е случило на теб, но въпреки това стихотворението ти много ме развълнува.До толкова че се просълзих.
  • Браво Деси! Много силно и смислено.Направо докосва сърцето. Поздравления!
  • Поздравления, че някой се е сетил да изрази чуствата си под тази форма. Аз точно заради това и публикувах творбите на децата от Индиго, за да напомнят и подсещат, че трябва да обръщаме повече внимание на нашите деца за да ги предпазим от подобни нелепости, защото новините ни напоследък са пълни само с неща, от които ти настръхва косата.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...