7.04.2004 г., 12:59

Защо детето?

2.1K 2 4
Несправедливо Боже е това,
омраза свила е сърцето,
в този миг,ах как кълна,
но жертвата не трябваше да е детето!

Очите ронят сълзи от кръв,
студа скова душата и сърцето.
До вчера мойто чедо беше плът,
а днес разсипан пясък във морето.

Прости ми,Боже!Пак кълна,
ядосана съм толкоз много.
Прости ми,нека аз умра,
но моля те върни живота на детето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иве,не съм преживяла такова нещо и се моля да не ми се случва никога.Напоследък се чуват само лоши неща свързани с деца и това което четеш беше в душата ми.Имах нужда да го напиша на хартия.Смятах,че ще стане по-леко,но не е така.Тези трагедии не се забравят лесно.Лошо е само когато се повтарят и сме безсилни да ги спрем.За да стане светът по-добър,трябва самите ние да се променим към добро.Искрено казано все повече и повече хората стават студени и безчувствени.Това е толква жалко!
  • Твоето стихотворение излъчва много мъка, болка и страдание.Надявам се не се е случило на теб, но въпреки това стихотворението ти много ме развълнува.До толкова че се просълзих.
  • Браво Деси! Много силно и смислено.Направо докосва сърцето. Поздравления!
  • Поздравления, че някой се е сетил да изрази чуствата си под тази форма. Аз точно заради това и публикувах творбите на децата от Индиго, за да напомнят и подсещат, че трябва да обръщаме повече внимание на нашите деца за да ги предпазим от подобни нелепости, защото новините ни напоследък са пълни само с неща, от които ти настръхва косата.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...