6 nov 2020, 7:01

Защо живееш на земята

  Poesía
866 0 3

Защо живееш на земята

ти гнусен паразит и долен пън

ядосват те дори децата

играещи на воля вън

Окичил ланците със злато

и други гиздави неща

при туй увиснало лице брадато

подсилват твойта грозота

С какво си вадиш хляба

магаре тъпо без душа

боравиш ти умело със тояга

причакваш хората в нощта

О не, разбира се, ще кажеш

това е минало на този ден

учите искаш да замажеш

твърдейки че си почетен

Но щом притиснат си от тъпа грешка

която сам си си постлал

отхвърляш кожата човешка

и ставаш ти наново звяр

Един път, два пъти минава

тогава чувстваш се голям

окончателна разплата наближава

мига на твоя срам

Тогаз заплют във мръсна тиня

ще плачеш като мъничко дете

протягащо ръце за милостиня

но няма никой да те отърве

Това е воля на съдбата

над хората която бди

не винаги е тя добрата

но винаги ще победи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Клажер от Килиджевци Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами къде да живее...а и човек се е родил - ще се мъчи!..Очите.
  • Веселяшко! Четях и се усмихвах Богат набор от определения ха ха Когато се умориш, поседни на тоя долен пън, почини си
  • Развесели ме с този долен пън, въпреки, че не това идеята Днес ми е повърхностно.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...