6.11.2020 г., 7:01

Защо живееш на земята

859 0 3

Защо живееш на земята

ти гнусен паразит и долен пън

ядосват те дори децата

играещи на воля вън

Окичил ланците със злато

и други гиздави неща

при туй увиснало лице брадато

подсилват твойта грозота

С какво си вадиш хляба

магаре тъпо без душа

боравиш ти умело със тояга

причакваш хората в нощта

О не, разбира се, ще кажеш

това е минало на този ден

учите искаш да замажеш

твърдейки че си почетен

Но щом притиснат си от тъпа грешка

която сам си си постлал

отхвърляш кожата човешка

и ставаш ти наново звяр

Един път, два пъти минава

тогава чувстваш се голям

окончателна разплата наближава

мига на твоя срам

Тогаз заплют във мръсна тиня

ще плачеш като мъничко дете

протягащо ръце за милостиня

но няма никой да те отърве

Това е воля на съдбата

над хората която бди

не винаги е тя добрата

но винаги ще победи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Клажер от Килиджевци Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами къде да живее...а и човек се е родил - ще се мъчи!..Очите.
  • Веселяшко! Четях и се усмихвах Богат набор от определения ха ха Когато се умориш, поседни на тоя долен пън, почини си
  • Развесели ме с този долен пън, въпреки, че не това идеята Днес ми е повърхностно.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...