5 sept 2007, 22:28

Защо ли... 

  Poesía
661 0 16

Защо ли не поисках на заем глътка обич?
Защо ли не приех от залъка на гладния?
Последната троха раздадох щедро,
прехранвайки негладната душа на сития.

Защо ли... охлаждат въпросите тавана ми,
а зъзнат отговорите пред прага ми,
не се научих да разгадавам смисъла,
през тях съм минала със вятъра в душата си.

Защо ли още много мое е останало
по белия перваз на птичия ми залез,
намерени крила съм носила по съмнало,
а моите, подрязани, са плакали от жалост.
 
Но утре, зная, ще е вече много късно
на заем обич да приема във обятията си.
Подадената ми троха да сдъвча с радост,
с крилата си да литна във изгубената младост.

И затова сега е времето в очите, във косите ми
и полетa, намерен във крилете ми...
Не искам утре да се питам със "защо ли",
не съм била единствена за тебе...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ранимо ,но вярно!Прекрасна си!поздрав!
  • Всеки си е задавал такива въпроси, но ти си им придала добра форма и съдържание. Направо в десятката! Поздрави, Джейни!
  • Защо ли не поисках на заем глътка обич?
    Защо ли не приех от залъка на гладния?
    Последната троха раздадох щедро,
    прехранвайки негладната душа на сития.

    Много ми хареса това.
    Страхотен стих!!!
  • ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Благодаря ви!
  • Браво, много замислящо!!!
  • намерени крила съм носила по съмнало,
    а моите, подрязани, са плакали от жалост.

    Прекрасна си, Жени, като този стих! И заслужаваш цялата обич на този свят! Прегръщам те, мила!
  • Това няма да коментирам!!!
    Само ще те поздравя!
  • Лирическаъта знае отговора!
  • поздрав!
  • И затова сега е времето
    Сега, Джейни, полети!!!
  • !!!
    Браво, Жени!
  • Прекрасен стих Женичка!
    Приеми обичта сега с широко отворени обятия и полети със собствените си криле!
    Целувам те миличка и чакам снимките!
  • Поздрави, Жени!!!
  • И затова сега е времето в очите, във косите ми
    и полетa, намерен във крилете ми...
    ...
    Ех, Джейни!!!
    Прегръщам те!
  • Колко тъжен стих, Златокоске! А защо очите и душата ми преливат от красота, прекрасен стих, прилича на равносметка, не се упреквай и не съжалявай, нищо не е изгубено, прощаваме се понякога с илюзиите си.Ти си прекрасна и най-хубавите неща предстоят. Важното е , че Бог те обича и те е целунал по челцето и очичките. Много си ми мила . С обич, голяма.
Propuestas
: ??:??