Защо ли...
Защо ли не поисках на заем глътка обич?
Защо ли не приех от залъка на гладния?
Последната троха раздадох щедро,
прехранвайки негладната душа на сития.
Защо ли... охлаждат въпросите тавана ми,
а зъзнат отговорите пред прага ми,
не се научих да разгадавам смисъла,
през тях съм минала със вятъра в душата си.
Защо ли още много мое е останало
по белия перваз на птичия ми залез,
намерени крила съм носила по съмнало,
а моите, подрязани, са плакали от жалост.
Но утре, зная, ще е вече много късно
на заем обич да приема във обятията си.
Подадената ми троха да сдъвча с радост,
с крилата си да литна във изгубената младост.
И затова сега е времето в очите, във косите ми
и полетa, намерен във крилете ми...
Не искам утре да се питам със "защо ли",
не съм била единствена за тебе...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Поздрави, Джейни!
