Защо ли
Защо ли отново плаче небето
и мокри Земята с капки роса?
Когато е тъжно, облива лицето,
докосвам и галя с ръцете дъжда.
Защо там далече плачат звездите?
Загубват в пространството свойте души,
създали надеждата, сбъдват мечтите,
но падат в безкрая за кратко дори.
Защо ли навсякъде плаче Земята,
блестят пак препълнени всички очи?
Защо съществуват, изгарят душата,
защо ли ги има тези сълзи?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados
