25.01.2009 г., 22:35 ч.

Защо ли 

  Поезия » Друга
692 0 2

Защо ли отново плаче небето

и мокри Земята с капки роса?

Когато е тъжно, облива лицето,

докосвам и галя с ръцете дъжда.

 

Защо там далече плачат звездите?

Загубват в пространството свойте души,

създали надеждата, сбъдват мечтите,

но падат в безкрая за кратко дори.

 

Защо ли навсякъде плаче Земята,

блестят пак препълнени  всички очи?

Защо съществуват, изгарят душата,

защо ли ги има тези сълзи?

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??