Защо ли
Защо ли отново плаче небето
и мокри Земята с капки роса?
Когато е тъжно, облива лицето,
докосвам и галя с ръцете дъжда.
Защо там далече плачат звездите?
Загубват в пространството свойте души,
създали надеждата, сбъдват мечтите,
но падат в безкрая за кратко дори.
Защо ли навсякъде плаче Земята,
блестят пак препълнени всички очи?
Защо съществуват, изгарят душата,
защо ли ги има тези сълзи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
