Защо ли отново плаче небето
и мокри Земята с капки роса?
Когато е тъжно, облива лицето,
докосвам и галя с ръцете дъжда.
Защо там далече плачат звездите?
Загубват в пространството свойте души,
създали надеждата, сбъдват мечтите,
но падат в безкрая за кратко дори.
Защо ли навсякъде плаче Земята,
блестят пак препълнени всички очи?
Защо съществуват, изгарят душата,
защо ли ги има тези сълзи?
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
