rudin (Иван Христов)
858 1444
23 ene 2010, 4:27

Защо ли със любов си ме наказал 

  Poesía » Civil
639 1 18

 

 

Защо ли със любов си ме наказал

във този свят със хиляди проблеми?

Че тази болест, мислех, е до младост,

а тя и в старостта покоя взе ми.

 

 

За туй ли, че с миро си ме докоснал

и кръстил си ме все да бъда влюбен,

днес нося своя кръст като дамгосан -

на клада! - за омразата изгубен!?

 

 

В България, в жена и в самодива

аз всеки път, кълна се, че обичам;

селцето и природата му дивна

създал си - във любов да им се вричам.

 

 

О, Божичко, защо си ме наказал? -

камила съм в кервана през пустиня!

И крача с любовта като прокажен,

и с вярата за къшей милостиня.

 

 

А стигна ли заветния оазис,

към тебе без товар да се затичам,

над всяка суета и над омрази -

пак този свят, до болка, ще обичам! 

 

 

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво.
  • Аплодирам!
  • ... в пустинята е сянка на криле,
    през зимата е втората ни кожа,
    не питай в теб, а във Света отде се взе...?
    стоножки сме... и все пълзим върха...
    и все стоим във нейното подножие...

    Чудесен стих!
  • Трябвало е да накаже всеки с такава любов и талант.
    Възхитена съм!
  • О колко убаво си го написал.Но вече не ми ги четеш само на мен.
  • Няма възраст за любовта, Рудин !
    Много ми хареса...


    В България, в жена и в самодива
    аз всеки път, кълна се, че обичам;
  • За любовта трябва да се пише открито, силно и красиво, каквато е самата ТЯ! И да се посяга към листа и молива само тогава, когато вече е невъзможно да я таиш в себе си. За да влезе достойна в твоя стих.
    Благодаря ви от сърце за радушните и топли коментари към това мое стихотворение!
  • Не си наказан - това е награда!
    Споделям философията ти, приятелю!
    Прекрасен стих!
  • Това наказание е благослов!
    Невероятна творба!!!
  • Истинско удоволствие са тези твои стихове! - плуват леко, докосват най-фините струни на чувствителността и остават съхранени в дълбокото и на разума, и на сърцето. Точно това, което носи болката и страданието на обичането, прави това чувство красиво, жертвено и посветено! Благодаря за етиката - тя е тази, която държи поезията гордо изправена! Поздравления!
  • Нямам думи!
    Прекрасно!
    Поздравления!
  • Прекрасно...
  • Много хубав стих!Поздрави!!!
  • "За туй ли, че с миро си ме докоснал
    и кръстил си ме все да бъда влюбен,
    днес нося своя кръст като дамгосан -
    на клада! - за омразата изгубен!?"

    !!!
    Благословен си!
  • Стиха ти носи удоволствие!
    Благодаря!
  • Колко точно, истинско и добре написано!
  • Не е наказание, Иване, благословия е!
    поздрав за хубавия стих!
  • Вълшебно!!!
    Вълшебството на любовта, красива, съкровена и бездиханна! ...
Propuestas
: ??:??