Защо ли със любов си ме наказал
във този свят със хиляди проблеми?
Че тази болест, мислех, е до младост,
а тя и в старостта покоя взе ми.
За туй ли, че с миро си ме докоснал
и кръстил си ме все да бъда влюбен,
днес нося своя кръст като дамгосан -
на клада! - за омразата изгубен!?
В България, в жена и в самодива
аз всеки път, кълна се, че обичам;
селцето и природата му дивна
създал си - във любов да им се вричам. ...