24 oct 2009, 20:58

Защо ли те плеснах през пръстите? 

  Poesía » Otra
2195 0 42

                                                                                            

                                                                                 Повика ли ме?

                                                                                 Тихо, че е късно

                                                                     Незабравима (Кремена Стоева)

 

 

Всичките ми делници

и нощници

са едни и същи.

Кълват се като  гарвани

и пустинята им става синя,

и молитвите им все по-мрачни.

Лъжата издълба си корени.

(Ето  повод за умиране).

А аз съм още тук по знак отгоре.

Но вече взех да губя себе си,

като прогнила стара язва

търпя  молива,

а  ми се приисква,

с  три замаха на хлъзгавата гума

да изтрия сивия пуловер на  райета

и

шапката  да хвърля  на

угасналия

клон отсреща,

да  се вее сред остатъците на

съблечената кожа.

Но

ти се върна и тихо ме  повика.

След толкова много

дълги и

остри завои,

да ти полея на прага помоли.

Да измиеш нозете си, прашните,

а аз

да облека кенарена риза.

Трудна  съм вече, човеко.

Остъргана от казана, от дъното.

А теб... Какво ти е хрумнало?

Да думнат гайди и тъпани

искаш,

да гръмне пушката -

както тогава, както някога,

след първата вечер.

Мама я няма, обаче,

от скрина

да измъкне пендарите.

Тате пък... силици няма

да удари калпака в земята.

И да извика както той може -

айде, бре, бре, бре!

Няма кой да поведе хорото.

(Всичките птици измряха).

Това беше... някога.

Еднооооо време беше.

Днес съвсем

малко ми трябваше

и щях

да отключа, щях  да

прегърна

замръзналия шал...

Но старата рана заблъска

в очите ми и

ми премрежи  погледа.

Подсмърчам само.

И се питам -

защо ли те плеснах през пръстите?

 

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Настръхнах от стиха ти!!!
    Много е силно!
    Поздравления!
  • Домъчня ми за теб, Веси
  • Без дъх останах, а един вътрешен глас постоянно ме караше да си погледна пръстите ...
  • Ех, какво стихотворение само!
    Много истинско и описано така добре, както само ти можеш!
  • Благодаря ти, Ели!
    Радвам се,че съм те докоснала
  • Това, което почувствах, но нямам дарбата да изразя добре... направила го е Галена
    Веси, благодаря ти!!!
    Дълго, дълго това усещане беше и мое...

    Щастие за теб, мило момиче!!!
    ((( )))
  • Мила Веси, днес прочетох последните ти стихотворения...за кой ли път ти се възхитих!!!...Прегръщам те!
  • много е истинско .. поздрав
  • Хубаво стихотворение, благодаря ти и честит празник!
  • Трудно ми е днес да те коментирам. Ще се върна пак!
  • ...и сега измират птици Веси.
    Все те навестявам добро да си взема.
  • За Бога, Веси...
    колко е тъжно, и колко е хубаво...
    прегръщам те...с обич.
  • Благодаря ти,Ласкава.Знаеш,че те ценя!
  • раните и белезите са за това - да напомнят
    а ако беше отключила....

    При теб винаги е много емоционално!
  • жарава (Веска )
    Дано е искрен коментарът ти,адашке!Благодаря,че си прочела стиха.
    Стъписах се,та ти не си го правила изобщо,а аз съм повече от 4г тук.
    Ако искаш,да съм откровена,дойде ми малко като студен душ,като ни в клин,ни в ръкав.Но сигурно си имала повод!
  • Станалото - станало. Дано последиците са предотвратими!
  • доня, шапО!
  • Веси, Веси... Като капка дъжд по сушаво си... Благодаря ти!
  • кЪлват естествено.Грешката е моя.Благодаря ти!
  • Поздрави и на двете ви. Страхотии сте! И не се жали толкова - ах тииии, какво още има да забъркваш, ама......
  • (шеговито) Айде, бре, бре, бре! Веси е тук!!!
    Ами тъй де, няма само ти да провокираш Креми. И тя може теб!

    Веси... дълбаеш дълбоко със силата, която влагаш! Знаеш...
    Прегръщам теб и провокаторката ти!
  • Сърбяха ме ръцете,Креми...отдавна.
    Не по-малко дълбок и докосващ е стиха ти,а това е достатъчно за провокация
  • Настръхнах докато четох...
    Героинята е поднесла на тепсия богатата си душевност. Чувствата и са живи и пулсиращи... като рана. Стихотворение, което пари и остава в душата! Умееш го! Едно голямо "благодаря", Веси!
  • Минах през различни настроения.Богат на емоции стих!

  • Липсваше ми тръпката от стиховете ти - като болка в ляво...!
    Голяма си, неразгадана и... неподражаема!!!
    Веси*
  • Въздействащо и красиво...
    Поздрави!
  • Страхотно е! Поздрав!
  • Впечатлена съм !
  • Страхотен образ си изградила. Поздравявам те. Рисувах кадри в умът си докато го четях. А накрая усетих яда на героинята, която е постъпила правилно, но не е искала да постъпва така... или поне така е в мойта глава.
  • Благодаря на всички,които съм успяла да докосна.

    galenaGV (Галена Воротинцева) -
    специални благодарности за обстойния коментар.
    Имах нужда да се видя по този начин отвън!
  • Невероятно... С думи подобно творение не може да бъде описано, то се гравира дълбоко в сърцата ни.
  • Наистина бъркаш в душата, защото всичките ти думи са излезли от дъното на твоята!
    Браво!
  • При теб се събуждам и връщам както избягалия се връща в дома си...
    за да му е топло... мила Веси... благодаря!
  • а ми се приисква,

    с три замаха на хлъзгавата гума

    да изтрия сивия пуловер на райета

    и

    шапката да хвърля на

    угасналия

    клон отсреща,

    да се вее сред остатъците на

    съблечената кожа.
    ***
    Прекрасен стих! От дълбините на душата. Само големите сърца надрастват болката в изпята песен...
  • "Няма кой да поведе хорото.

    (Всичките птици измряха).

    Това беше... някога.

    Еднооооо време беше."

    Стисна ме за гърлото...Ах, как го умееш, Веси...
  • Впечатляващ стил! За първи път попадам тук и се радвам! Нестандартно и оригинално изграден образ на трагичност, която засяга различни типове отношения в различни времеви пластове - трагичното несбъдване е тръгнало от миналото, минава през настоящето и отива в бъдещето...И тежи върху цялата атмосфара на тези стихове... Има ясно изведени послания, които се помнят и които оформят представата за една фина и ранима чувствителност и строен морал:
    Лъжата издълба си корени.

    (Ето повод за умиране).
    Критериите са крайни и крайната позиция е предрешена - с една предпоставена твърдост. И оплакана със скритата и никому неизвестна болка - така както прави опазеното достойнство...
    Това бяха щрихи от моя прочит. Благодаря за този размисъл и за удоволствието!
  • Една съблечена кожа, една частица Живот уморен, един стих на нас подарен!Благодаря ти за удоволствето!
  • И аз ще се връщам отново
  • За първи път те чета, радвам се че се спрях при тебе. Страхотно е.
    СУПЕР!
  • Ха де! Заставаш на скалата дето са радарите, до долу са сто и двайсет метра и ти си решаваш -да полетишщ или да си пишеш стихчета!
  • Само ти можеш така...
    Бъркаш надълбоко в душата ми!
  • Много добър стих! А стилът ти се разпознава от първо четене...
    Радвам се, че си тук.
Propuestas
: ??:??