Защо ли те плеснах през пръстите?
Повика ли ме?
Тихо, че е късно
Незабравима (Кремена Стоева)
Всичките ми делници
и нощници
са едни и същи.
Кълват се като гарвани
и пустинята им става синя,
и молитвите им все по-мрачни.
Лъжата издълба си корени.
(Ето повод за умиране).
А аз съм още тук по знак отгоре.
Но вече взех да губя себе си,
като прогнила стара язва
търпя молива,
а ми се приисква,
с три замаха на хлъзгавата гума
да изтрия сивия пуловер на райета
и
шапката да хвърля на
угасналия
клон отсреща,
да се вее сред остатъците на
съблечената кожа.
Но
ти се върна и тихо ме повика.
След толкова много
дълги и
остри завои,
да ти полея на прага помоли.
Да измиеш нозете си, прашните,
а аз
да облека кенарена риза.
Трудна съм вече, човеко.
Остъргана от казана, от дъното.
А теб... Какво ти е хрумнало?
Да думнат гайди и тъпани
искаш,
да гръмне пушката -
както тогава, както някога,
след първата вечер.
Мама я няма, обаче,
от скрина
да измъкне пендарите.
Тате пък... силици няма
да удари калпака в земята.
И да извика както той може -
айде, бре, бре, бре!
Няма кой да поведе хорото.
(Всичките птици измряха).
Това беше... някога.
Еднооооо време беше.
Днес съвсем
малко ми трябваше
и щях
да отключа, щях да
прегърна
замръзналия шал...
Но старата рана заблъска
в очите ми и
ми премрежи погледа.
Подсмърчам само.
И се питам -
защо ли те плеснах през пръстите?
© Веска Алексиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Домъчня ми за теб, Веси
-
Без дъх останах, а един вътрешен глас постоянно ме караше да си погледна пръстите ...
-
Ех, какво стихотворение само!
Много истинско и описано така добре, както само ти можеш! -
Благодаря ти, Ели!
Радвам се,че съм те докоснала -
Това, което почувствах, но нямам дарбата да изразя добре... направила го е Галена
Веси, благодаря ти!!!
Дълго, дълго това усещане беше и мое...
Щастие за теб, мило момиче!!!
((( ))) -
Мила Веси, днес прочетох последните ти стихотворения...за кой ли път ти се възхитих!!!...Прегръщам те!
-
много е истинско .. поздрав
-
Хубаво стихотворение, благодаря ти и честит празник!
-
Трудно ми е днес да те коментирам. Ще се върна пак!
-
...и сега измират птици Веси.
Все те навестявам добро да си взема. -
За Бога, Веси...
колко е тъжно, и колко е хубаво...
прегръщам те...с обич. -
Благодаря ти,Ласкава.Знаеш,че те ценя!
-
раните и белезите са за това - да напомнят
а ако беше отключила....
При теб винаги е много емоционално! -
жарава (Веска )
Дано е искрен коментарът ти,адашке!Благодаря,че си прочела стиха.
Стъписах се,та ти не си го правила изобщо,а аз съм повече от 4г тук.
Ако искаш,да съм откровена,дойде ми малко като студен душ,като ни в клин,ни в ръкав.Но сигурно си имала повод! -
Станалото - станало. Дано последиците са предотвратими!
-
доня, шапО!
-
Веси, Веси... Като капка дъжд по сушаво си... Благодаря ти!
-
кЪлват естествено.Грешката е моя.Благодаря ти!
-
Поздрави и на двете ви. Страхотии сте! И не се жали толкова - ах тииии, какво още има да забъркваш, ама......
-
(шеговито) Айде, бре, бре, бре! Веси е тук!!!
Ами тъй де, няма само ти да провокираш Креми. И тя може теб!
Веси... дълбаеш дълбоко със силата, която влагаш! Знаеш...
Прегръщам теб и провокаторката ти! -
Сърбяха ме ръцете,Креми...отдавна.
Не по-малко дълбок и докосващ е стиха ти,а това е достатъчно за провокация -
Настръхнах докато четох...
Героинята е поднесла на тепсия богатата си душевност. Чувствата и са живи и пулсиращи... като рана. Стихотворение, което пари и остава в душата! Умееш го! Едно голямо "благодаря", Веси! -
Минах през различни настроения.Богат на емоции стих!
-
Липсваше ми тръпката от стиховете ти - като болка в ляво...!
Голяма си, неразгадана и... неподражаема!!!
Веси* -
Въздействащо и красиво...
Поздрави! -
Страхотно е! Поздрав!
-
Впечатлена съм !
-
Страхотен образ си изградила. Поздравявам те. Рисувах кадри в умът си докато го четях. А накрая усетих яда на героинята, която е постъпила правилно, но не е искала да постъпва така... или поне така е в мойта глава.
-
Благодаря на всички,които съм успяла да докосна.
galenaGV (Галена Воротинцева) -
специални благодарности за обстойния коментар.
Имах нужда да се видя по този начин отвън! -
Невероятно... С думи подобно творение не може да бъде описано, то се гравира дълбоко в сърцата ни.
-
Наистина бъркаш в душата, защото всичките ти думи са излезли от дъното на твоята!
Браво! -
При теб се събуждам и връщам както избягалия се връща в дома си...
за да му е топло... мила Веси... благодаря! -
а ми се приисква,
с три замаха на хлъзгавата гума
да изтрия сивия пуловер на райета
и
шапката да хвърля на
угасналия
клон отсреща,
да се вее сред остатъците на
съблечената кожа.
***
Прекрасен стих! От дълбините на душата. Само големите сърца надрастват болката в изпята песен... -
"Няма кой да поведе хорото.
(Всичките птици измряха).
Това беше... някога.
Еднооооо време беше."
Стисна ме за гърлото...Ах, как го умееш, Веси... -
Впечатляващ стил! За първи път попадам тук и се радвам! Нестандартно и оригинално изграден образ на трагичност, която засяга различни типове отношения в различни времеви пластове - трагичното несбъдване е тръгнало от миналото, минава през настоящето и отива в бъдещето...И тежи върху цялата атмосфара на тези стихове... Има ясно изведени послания, които се помнят и които оформят представата за една фина и ранима чувствителност и строен морал:
Лъжата издълба си корени.
(Ето повод за умиране).
Критериите са крайни и крайната позиция е предрешена - с една предпоставена твърдост. И оплакана със скритата и никому неизвестна болка - така както прави опазеното достойнство...
Това бяха щрихи от моя прочит. Благодаря за този размисъл и за удоволствието! -
Една съблечена кожа, една частица Живот уморен, един стих на нас подарен!Благодаря ти за удоволствето!
-
И аз ще се връщам отново
-
За първи път те чета, радвам се че се спрях при тебе. Страхотно е.
СУПЕР! -
Ха де! Заставаш на скалата дето са радарите, до долу са сто и двайсет метра и ти си решаваш -да полетишщ или да си пишеш стихчета!
-
Само ти можеш така...
Бъркаш надълбоко в душата ми! -
Много добър стих! А стилът ти се разпознава от първо четене...
Радвам се, че си тук.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много е силно!
Поздравления!