5 may 2007, 23:18

Защо не остана?

  Poesía
729 0 0

Вървя на път, улавяйки в ръка следите.
На дълъг път, разбил в сълзи мечтите.
Път за двама, път към страшен грях,
път обсебен с крясъци, потънал в прах.
А прахта краде от моята душа...
По устните, във вечна нощ полепва тя.


Защо избяга, защо потъна в пътя?
С ангелски криле и с дяволски нозе,
в прахта пред мен, танцуваш тъй добре.
И отново бягаш... Tи душата ми отне.
Само с поглед ме докосна, а отвори рана.
Говори ми... викай...
... Защо не остана?


Вървя на път - С черно расо като нощен вопъл.
Прощален път - Умирам... но съм още топъл.
Път за двама, път покрит със прах,
празен път, глупаво потънал в мрак.
Но дори и в мрака огън ще остане...
А жарта подканя любовта сълза да стане.


Защо избяга, защо потъна в мрака?
С ангелски криле и с дяволски нозе,
скрита в огъня танцуваш тъй добре.
И отново бягаш... Tи жарта от мене взе.
Само с устни ме  докосна, а отвори рана.
Говори ми... викай...
... Защо не остана?


И като на стар екран, забавено и в черно-бяло
виждам как в прахта и огъня танцуваш вяло.
И за последен път те викам и крещя,
под покривало черно слагам кръст на нечия съдба.
На този път изстрадан само дим от огъня остана.
Отрекла себе си, в душата ми отвори рана.
Говори ми... викай...
... Защо не остана?


Без теб осъден е света - Вода се ражда от жарта.
Слепи ангели превръщат, без да знаят, огънят в мъгла.
Отхапах аз от теб, тъй сладка беше във дъжда...
А рухнах без отрова - Горчи ми. Сигурен съм... ще умра!
Печален тръгна си покоят - Oтиде да потърси помощ от смъртта.
Прободена от остра самота, по-болезнено от плът крещи душа.
- Стига! Не бягай!... По пътя вече няма следи!
Не чуваш ли - вече се спри! 
Не виждаш ли - в мене гори!
Не вкусваш ли - сърцето вече е спряло... горчи!
Спри... Ако трябва, умри!
В изгубен Рай, душа от тяло ти сама отдели!
За тебе свещ ще запаля дори,
... ах... как искам да спре да боли!


05.05.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Трактън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...