Вървя на път, улавяйки в ръка следите.
На дълъг път, разбил в сълзи мечтите.
Път за двама, път към страшен грях,
път обсебен с крясъци, потънал в прах.
А прахта краде от моята душа...
По устните, във вечна нощ полепва тя.

Защо избяга, защо потъна в пътя?
С ангелски криле и с дяволски нозе,
в прахта пред мен, танцуваш тъй добре.
И отново бягаш... Tи душата ми отне.
Само с поглед ме докосна, а отвори рана.
Говори ми... викай...
... Защо не остана?

Вървя на път - С черно расо като нощен вопъл.
Прощален път - Умирам... но съм още топъл.
Път за двама, път покрит със прах,
празен път, глупаво потънал в мрак.
Но дори и в мрака огън ще остане...
А жарта подканя любовта сълза да стане.

Защо избяга, защо потъна в мрака?
С ангелски криле и с дяволски нозе,
скрита в огъня танцуваш тъй добре.
И отново бягаш... Tи жарта от мене взе.
Само с устни ме  докосна, а отвори рана.
Говори ми... викай...
... Защо не остана?

И като на стар екран, забавено и в черно-бяло
виждам как в прахта и огъня танцуваш вяло.
И за последен път те викам и крещя,
под покривало черно слагам кръст на нечия съдба.
На този път изстрадан само дим от огъня остана.
Отрекла себе си, в душата ми отвори рана.
Говори ми... викай...
... Защо не остана?

Без теб осъден е света - Вода се ражда от жарта.
Слепи ангели превръщат, без да знаят, огънят в мъгла.
Отхапах аз от теб, тъй сладка беше във дъжда...
А рухнах без отрова - Горчи ми. Сигурен съм... ще умра!
Печален тръгна си покоят - Oтиде да потърси помощ от смъртта.
Прободена от остра самота, по-болезнено от плът крещи душа.
- Стига! Не бягай!... По пътя вече няма следи!
Не чуваш ли - вече се спри! 
Не виждаш ли - в мене гори!
Не вкусваш ли - сърцето вече е спряло... горчи!
Спри... Ако трябва, умри!
В изгубен Рай, душа от тяло ти сама отдели!
За тебе свещ ще запаля дори,
... ах... как искам да спре да боли!

05.05.2007