Вървя на път, улавяйки в ръка следите.
На дълъг път, разбил в сълзи мечтите.
Път за двама, път към страшен грях,
път обсебен с крясъци, потънал в прах.
А прахта краде от моята душа...
По устните, във вечна нощ полепва тя.
Защо избяга, защо потъна в пътя?
С ангелски криле и с дяволски нозе,
в прахта пред мен, танцуваш тъй добре.
И отново бягаш... Tи душата ми отне.
Само с поглед ме докосна, а отвори рана.
Говори ми... викай... ...