Защо не съм щраус

Poesía

838 0 6

Понякога, само понякога

ужасно завиждам на жалкия щраус –

заравя главата си в пясъка

и мигом изчезва житейският хаос.

Не е ли това облекчение!

Под пясъка всичко се свежда до нищо.

Защо ти е вече спасение,

щом можеш дори да си мислиш, че дишаш?

Там долу ги няма тревогите

и пътища няма – ни криви, ни стръмни.

Защо да се луташ безпомощен?

Над пясъка мракът е също тъй тъмен.

Под пясъка всичко е простичко

и тъмното няма къде да се шири.

Там вече са слепи въпросите

и всички вини закопани умират.

Така е, завиждам на щрауса.

Завиждам, но само дотолкова, колкото

не виждам във мрака на хаоса.

Когато забравя за светлите хора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

posh` (Таня Атанасова)

Окото на щрауса е по-голямо от мозъка му
По-откачено заглавие от теб не бях виждала забавно ми беше и с добър извод завърши.

2012-01-14T18:54:11+02:00
rozita-p (Росица)

Харесва ми тази форма - с къси нечетни и по-дълги четни стихове. Извадил си добра мелодия
Привидно закачливо, но и замислящо.
Светъл си, Вал

2011-12-19T15:34:45+02:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

Да, да! Прекрасно.

2011-12-08T22:05:23+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Много ми хареса!!!
Поздравления!

2011-12-08T17:10:08+02:00
fervor (fervor)

"Понякога, само понякога

ужасно завиждам на жалкия щраус –

заравя главата си в пясъка

и мигом изчезва житейският хаос."

Понякога и при хората е така -изпитват нужда да се скрият и да си "заровят главата "(метафорично казано), за да се спасят от хаоса на заобикалящия ги свят и постоянните ежедневни проблеми.Хареса ми!Поздрав!

2011-12-08T16:29:19+02:00