Защо не съм щраус

Poetry

831 0 6

Понякога, само понякога

ужасно завиждам на жалкия щраус –

заравя главата си в пясъка

и мигом изчезва житейският хаос.

Не е ли това облекчение!

Под пясъка всичко се свежда до нищо.

Защо ти е вече спасение,

щом можеш дори да си мислиш, че дишаш?

Там долу ги няма тревогите

и пътища няма – ни криви, ни стръмни.

Защо да се луташ безпомощен?

Над пясъка мракът е също тъй тъмен.

Под пясъка всичко е простичко

и тъмното няма къде да се шири.

Там вече са слепи въпросите

и всички вини закопани умират.

Така е, завиждам на щрауса.

Завиждам, но само дотолкова, колкото

не виждам във мрака на хаоса.

Когато забравя за светлите хора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

posh` (Таня Атанасова)

Окото на щрауса е по-голямо от мозъка му
По-откачено заглавие от теб не бях виждала забавно ми беше и с добър извод завърши.

2012-01-14T18:54:11+02:00
rozita-p (Росица)

Харесва ми тази форма - с къси нечетни и по-дълги четни стихове. Извадил си добра мелодия
Привидно закачливо, но и замислящо.
Светъл си, Вал

2011-12-19T15:34:45+02:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

Да, да! Прекрасно.

2011-12-08T22:05:23+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Много ми хареса!!!
Поздравления!

2011-12-08T17:10:08+02:00
fervor (fervor)

"Понякога, само понякога

ужасно завиждам на жалкия щраус –

заравя главата си в пясъка

и мигом изчезва житейският хаос."

Понякога и при хората е така -изпитват нужда да се скрият и да си "заровят главата "(метафорично казано), за да се спасят от хаоса на заобикалящия ги свят и постоянните ежедневни проблеми.Хареса ми!Поздрав!

2011-12-08T16:29:19+02:00