Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
8.12.2011 г., 14:50 ч.

Защо не съм щраус 

  Поезия
620 0 6

 

Понякога, само понякога

ужасно завиждам на жалкия щраус –

заравя главата си в пясъка

и мигом изчезва житейският хаос.

 

Не е ли това облекчение!

Под пясъка всичко се свежда до нищо.

Защо ти е вече спасение,

щом можеш дори да си мислиш, че дишаш?

 

Там долу ги няма тревогите

и пътища няма – ни криви, ни стръмни.

Защо да се луташ безпомощен?

Над пясъка мракът е също тъй тъмен.

 

Под пясъка всичко е простичко

и тъмното няма къде да се шири.

Там вече са слепи въпросите

и всички вини закопани умират.

 

Така е, завиждам на щрауса.

Завиждам, но само дотолкова, колкото

не виждам във мрака на хаоса.

Когато забравя за светлите хора.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Окото на щрауса е по-голямо от мозъка му
    По-откачено заглавие от теб не бях виждала забавно ми беше и с добър извод завърши.
  • Харесва ми тази форма - с къси нечетни и по-дълги четни стихове. Извадил си добра мелодия
    Привидно закачливо, но и замислящо.
    Светъл си, Вал
  • Да, да! Прекрасно.
  • Много ми хареса!!!
    Поздравления!
  • "Понякога, само понякога

    ужасно завиждам на жалкия щраус –

    заравя главата си в пясъка

    и мигом изчезва житейският хаос."

    Понякога и при хората е така -изпитват нужда да се скрият и да си "заровят главата "(метафорично казано), за да се спасят от хаоса на заобикалящия ги свят и постоянните ежедневни проблеми.Хареса ми!Поздрав!

  • "Под пясъка всичко е простичко
    и тъмното няма къде да се шири.
    Там вече са слепи въпросите
    и всички вини закопани умират." ДА!!!
Предложения
: ??:??