О, Музо, защо тъй замълча,
дали те зла буря връхлетя
или ти Зевс крилата отне,
та отвърна от мене лице?
Евтерпа, знай, без теб съм сама,
не ще стихове с радост редя,
не ще се чуе на песен глас,
не съм ли Музо от тебе в захлас.
Дай ти на мойте мисли криле,
да полетят към светло небе,
да стигнат твоя вълшебен храм,
с тайнство скрито за поета там.