О, Музо, защо тъй замълча,
дали те зла буря връхлетя
или ти Зевс крилата отне,
та отвърна от мене лице?
Евтерпа, знай, без теб съм сама,
не ще стихове с радост редя,
не ще се чуе на песен глас,
не съм ли Музо от тебе в захлас.
Дай ти на мойте мисли криле,
да полетят към светло небе,
да стигнат твоя вълшебен храм,
с тайнство скрито за поета там.
© Мадлен All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
