15.11.2008 г., 22:09

Защо, о, Музо

1K 0 7

О, Музо, защо тъй замълча,

дали те зла буря връхлетя

или ти Зевс крилата отне,

та отвърна от мене лице?

 

Евтерпа, знай, без теб съм сама,

не ще стихове с радост редя,

не ще се чуе на песен глас,

не съм ли Музо от тебе  в захлас.

 

Дай ти на мойте мисли криле,

да полетят към светло небе,

да стигнат твоя вълшебен храм,

с тайнство скрито за поета там.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...