17 feb 2013, 21:19

Защо обикна точно мен?

1.1K 1 4

Ти знаеше, че съм най-лошата от всички.

Знаеше, че не мога да обичам.

Защо тогава отказа да си тръгнеш

и като вярно куче се връщаше при

стопанина, на който не му пука за теб?

Защо стоеше пред чуждите врати да

искаш прошка за моите грешки?

Защо не отиваше при тези, които умираха за теб,

а просеше любов от мен?

Защо като скитник вървеше по

следите ми и решаваше проблемите ми?

Защо за една отровна целувка

продаде душата си?

Защо за една студена прегръдка

съсипа съдбата си?

Ти не беше предопределен за мен -

знаех го и  въпреки това те исках.

Посочвах ти вратата, а ти я затваряше

отвътре.

Защо не си тръгна, докато имаше

шанс да ме оставиш?

Защо не послуша приятелите си и

не се върна при тях, добрите?

Защо съсипа живота си, ти - правият,

за мен - грешната?

Защо след като не ти давах нищо, ти стоеше?

Защо продължаваше да ми вярваш, след като

лъжите ми ти оставиха белези?

Защо не се опита да ме промениш, а реши да живееш

в този свят, пълен с болка?

Защо цяла вечер спа на краката ми и сега

отново чукаш на вратата ми и искаш да те пусна?

Защо да ти отворя? Защо да ти покажа пътя към сърцето си?

Защо обикна точно мен?

Защо обикнах точно теб?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рокситу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...