17.02.2013 г., 21:19

Защо обикна точно мен?

1.1K 1 4

Ти знаеше, че съм най-лошата от всички.

Знаеше, че не мога да обичам.

Защо тогава отказа да си тръгнеш

и като вярно куче се връщаше при

стопанина, на който не му пука за теб?

Защо стоеше пред чуждите врати да

искаш прошка за моите грешки?

Защо не отиваше при тези, които умираха за теб,

а просеше любов от мен?

Защо като скитник вървеше по

следите ми и решаваше проблемите ми?

Защо за една отровна целувка

продаде душата си?

Защо за една студена прегръдка

съсипа съдбата си?

Ти не беше предопределен за мен -

знаех го и  въпреки това те исках.

Посочвах ти вратата, а ти я затваряше

отвътре.

Защо не си тръгна, докато имаше

шанс да ме оставиш?

Защо не послуша приятелите си и

не се върна при тях, добрите?

Защо съсипа живота си, ти - правият,

за мен - грешната?

Защо след като не ти давах нищо, ти стоеше?

Защо продължаваше да ми вярваш, след като

лъжите ми ти оставиха белези?

Защо не се опита да ме промениш, а реши да живееш

в този свят, пълен с болка?

Защо цяла вечер спа на краката ми и сега

отново чукаш на вратата ми и искаш да те пусна?

Защо да ти отворя? Защо да ти покажа пътя към сърцето си?

Защо обикна точно мен?

Защо обикнах точно теб?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рокситу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...