21 mar 2010, 8:13

Защо плача!?

  Poesía
677 0 2

Пак нощ.

Не, не спя.

Не бълнувам.

Плача.

Ровя

в сърцето си

и разчиствам.

Стари рани лекувам.

Гнилото хвърлям.

Недоверието и лъжата

забравям, че съществуват.

Скрити, тайни долапи

претърсвам,

но се страхувам.

Леко пипам, безшумно,

не говоря,

дори не мисля -

 

aми ако не те намеря?

Ако теб, Любов,

не открия,

какво да сторя?

Теб, Любов,

ако не съм скрила,

защо ровя?

Теб, Любов,

ако не съм спасила,

защо плача!?

27.01.2005.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса, как съм го пропуснала! Толкова добре, чак до болка, познавам безсънните нощи! Стихът ти е истински! Поздрав!
  • "Ако теб, любов,
    не открия,
    какво да сторя?"

    http://www.youtube.com/watch?v=SweBAAhZwxk&feature=related

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...