Пак нощ.
Не, не спя.
Не бълнувам.
Плача.
Ровя
в сърцето си
и разчиствам.
Стари рани лекувам.
Гнилото хвърлям.
Недоверието и лъжата
забравям, че съществуват.
Скрити, тайни долапи
претърсвам,
но се страхувам.
Леко пипам, безшумно,
не говоря,
дори не мисля -
aми ако не те намеря?
Ако теб, Любов,
не открия,
какво да сторя?
Теб, Любов,
ако не съм скрила,
защо ровя?
Теб, Любов,
ако не съм спасила,
защо плача!?
27.01.2005.
© Милена Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
