Защо плача!?
Пак нощ.
Не, не спя.
Не бълнувам.
Плача.
Ровя
в сърцето си
и разчиствам.
Стари рани лекувам.
Гнилото хвърлям.
Недоверието и лъжата
забравям, че съществуват.
Скрити, тайни долапи
претърсвам,
но се страхувам.
Леко пипам, безшумно,
не говоря,
дори не мисля -
aми ако не те намеря?
Ако теб, Любов,
не открия,
какво да сторя?
Теб, Любов,
ако не съм скрила,
защо ровя?
Теб, Любов,
ако не съм спасила,
защо плача!?
27.01.2005.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Иванова Всички права запазени
