Пак нощ.
Не, не спя.
Не бълнувам.
Плача.
Ровя
в сърцето си
и разчиствам.
Стари рани лекувам.
Гнилото хвърлям.
Недоверието и лъжата
забравям, че съществуват.
Скрити, тайни долапи
претърсвам,
но се страхувам.
Леко пипам, безшумно,
не говоря,
дори не мисля -
aми ако не те намеря?
Ако теб, Любов,
не открия,
какво да сторя?
Теб, Любов,
ако не съм скрила,
защо ровя?
Теб, Любов,
ако не съм спасила,
защо плача!?
27.01.2005.
© Милена Иванова Все права защищены