Защо плача!?
Пак нощ.
Не, не спя.
Не бълнувам.
Плача.
Ровя
в сърцето си
и разчиствам.
Стари рани лекувам.
Гнилото хвърлям.
Недоверието и лъжата
забравям, че съществуват.
Скрити, тайни долапи
претърсвам,
но се страхувам.
Леко пипам, безшумно,
не говоря,
дори не мисля -
aми ако не те намеря?
Ако теб, Любов,
не открия,
какво да сторя?
Теб, Любов,
ако не съм скрила,
защо ровя?
Теб, Любов,
ако не съм спасила,
защо плача!?
27.01.2005.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Иванова Все права защищены
