18 feb 2011, 16:01

Защо плаче дървото...

  Poesía » Otra
629 0 0

Отвяват ветровете лист след лист.

 Oголена короната стърчи

на хоризонта тъжно и самотно.

 

Следят я хиляди очи невидимо

и видимо.Звучи дървото

в песен безнадеждна...

 

А беше младо, беше и зелено,

с кипящи сокове и пролетни вълнения,

безумно смело пред гръмотевици и урагани.

 

Роди се, за да покори света,

да бъде дом за птиците и нежност,

и да докосне райската врата.

 

Но ден след ден, година след година,

то осъзна, че всичко е химера,

заблуда, някаква илюзия...

 

Това, което търси, не намери,

а  щастието бе слънчевото зайче,

което се показваше и скриваше.

 

Почувства се измамено, ограбено

и някъде през есента

срещу съдбата възропта.

 

Със есенните дъждове заплака

и квасеше студената земя

със отчаяние и мрак.

 

Във всичко виждаше безсмислие и пустота.

 Изправено пред безсърдечна зима,

не знаеше дори дали е живо.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...