18.02.2011 г., 16:01

Защо плаче дървото...

627 0 0

Отвяват ветровете лист след лист.

 Oголена короната стърчи

на хоризонта тъжно и самотно.

 

Следят я хиляди очи невидимо

и видимо.Звучи дървото

в песен безнадеждна...

 

А беше младо, беше и зелено,

с кипящи сокове и пролетни вълнения,

безумно смело пред гръмотевици и урагани.

 

Роди се, за да покори света,

да бъде дом за птиците и нежност,

и да докосне райската врата.

 

Но ден след ден, година след година,

то осъзна, че всичко е химера,

заблуда, някаква илюзия...

 

Това, което търси, не намери,

а  щастието бе слънчевото зайче,

което се показваше и скриваше.

 

Почувства се измамено, ограбено

и някъде през есента

срещу съдбата възропта.

 

Със есенните дъждове заплака

и квасеше студената земя

със отчаяние и мрак.

 

Във всичко виждаше безсмислие и пустота.

 Изправено пред безсърдечна зима,

не знаеше дори дали е живо.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...