ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
5 184

26 oct 2010, 15:26

ЗАЩО ПРЕВЪРНА СЕ В СПОМЕН...

Poesía

1.4K 0 9

ЗАЩО ПРЕВЪРНА СЕ В СПОМЕН...

Дори да бях безсмъртен като Феб,

не бих желал да се превърнеш в спомен.

Аз исках винаги да бъда с теб

във този свят потаен и огромен.

В албума гледам образът любим,

но знам, че вече няма да те има.

Освен... в един мираж недостижим

и в спомен за любов неповторима.

Миражът се разнася като дим

и само споменът при мен се връща,

че той остана цял и невредим

и вместо теб... отново ме прегръща.

26.10.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eva55 (Евелина Стоянова)

2010-10-28T07:25:37+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Съгласна съм с теб! И аз мисля, че поне трябва да отворим вратата си с надежда и да не се обграждаме с непрестъпни стени.Вярата е нещо много силно, тя може да действа като магнит.Сигурна съм в това!

2010-10-28T05:02:36+03:00
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

Светулчице,
Най-искрено ти пожелавам никога да не четеш "черните" страници, които аз съм прочел. Независимо от всичко, ние не можем да останем инертни наблюдатели и да чакаме доброто да ни бъде сервирано на тепсия. Това имах предвид.

2010-10-28T04:52:29+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Ако си прочел черните страници на житейската книга, трябва да вярваш,
че съдбата е написала и нещо хубаво за теб, защото законът на равновесието трябва да бъде спазен. Искрено се надявам в това и ти го желая най-приятелски!

2010-10-28T04:26:29+03:00
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

Към всички:
Не ви казвам тривиалното и безлично благодаря, а онова, истинското с големи букви БЛАГОДАРЯ.

Към Руми,но това обръщение важи и за останалите:
Крайно време е да захвърлиш в кошчето за смет написаното от неизвестно кого в "книгата на живота" и да започнеш ти самата да пишеш в нея, нещо, което всъщност си започнала, но все още те е страх да си повярваш.

2010-10-28T02:20:14+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0