26 oct 2010, 15:26

ЗАЩО ПРЕВЪРНА СЕ В СПОМЕН...

  Poesía
1.4K 0 9

ЗАЩО ПРЕВЪРНА СЕ В СПОМЕН...

 

Дори да бях  безсмъртен като Феб,

не бих желал да се превърнеш в спомен.

Аз исках винаги да бъда с теб

във този свят потаен и огромен.

 

В албума гледам образът любим,

но знам, че  вече няма да те има.

Освен... в един мираж недостижим

и в спомен за любов неповторима.

 

Миражът се разнася  като дим

и само споменът при мен се връща,

че той остана цял и невредим

и вместо теб... отново ме прегръща.

 

26.10.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласна съм с теб! И аз мисля, че поне трябва да отворим вратата си с надежда и да не се обграждаме с непрестъпни стени.Вярата е нещо много силно, тя може да действа като магнит.Сигурна съм в това!
  • Светулчице,
    Най-искрено ти пожелавам никога да не четеш "черните" страници, които аз съм прочел. Независимо от всичко, ние не можем да останем инертни наблюдатели и да чакаме доброто да ни бъде сервирано на тепсия. Това имах предвид.
  • Ако си прочел черните страници на житейската книга, трябва да вярваш,
    че съдбата е написала и нещо хубаво за теб, защото законът на равновесието трябва да бъде спазен. Искрено се надявам в това и ти го желая най-приятелски!

  • Към всички:
    Не ви казвам тривиалното и безлично благодаря, а онова, истинското с големи букви БЛАГОДАРЯ.

    Към Руми,но това обръщение важи и за останалите:
    Крайно време е да захвърлиш в кошчето за смет написаното от неизвестно кого в "книгата на живота" и да започнеш ти самата да пишеш в нея, нещо, което всъщност си започнала, но все още те е страх да си повярваш.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...