26 окт. 2010 г., 15:26

ЗАЩО ПРЕВЪРНА СЕ В СПОМЕН...

1.4K 0 9

ЗАЩО ПРЕВЪРНА СЕ В СПОМЕН...

 

Дори да бях  безсмъртен като Феб,

не бих желал да се превърнеш в спомен.

Аз исках винаги да бъда с теб

във този свят потаен и огромен.

 

В албума гледам образът любим,

но знам, че  вече няма да те има.

Освен... в един мираж недостижим

и в спомен за любов неповторима.

 

Миражът се разнася  като дим

и само споменът при мен се връща,

че той остана цял и невредим

и вместо теб... отново ме прегръща.

 

26.10.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласна съм с теб! И аз мисля, че поне трябва да отворим вратата си с надежда и да не се обграждаме с непрестъпни стени.Вярата е нещо много силно, тя може да действа като магнит.Сигурна съм в това!
  • Светулчице,
    Най-искрено ти пожелавам никога да не четеш "черните" страници, които аз съм прочел. Независимо от всичко, ние не можем да останем инертни наблюдатели и да чакаме доброто да ни бъде сервирано на тепсия. Това имах предвид.
  • Ако си прочел черните страници на житейската книга, трябва да вярваш,
    че съдбата е написала и нещо хубаво за теб, защото законът на равновесието трябва да бъде спазен. Искрено се надявам в това и ти го желая най-приятелски!

  • Към всички:
    Не ви казвам тривиалното и безлично благодаря, а онова, истинското с големи букви БЛАГОДАРЯ.

    Към Руми,но това обръщение важи и за останалите:
    Крайно време е да захвърлиш в кошчето за смет написаното от неизвестно кого в "книгата на живота" и да започнеш ти самата да пишеш в нея, нещо, което всъщност си започнала, но все още те е страх да си повярваш.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...