26.10.2010 г., 15:26

ЗАЩО ПРЕВЪРНА СЕ В СПОМЕН...

1.4K 0 9

ЗАЩО ПРЕВЪРНА СЕ В СПОМЕН...

 

Дори да бях  безсмъртен като Феб,

не бих желал да се превърнеш в спомен.

Аз исках винаги да бъда с теб

във този свят потаен и огромен.

 

В албума гледам образът любим,

но знам, че  вече няма да те има.

Освен... в един мираж недостижим

и в спомен за любов неповторима.

 

Миражът се разнася  като дим

и само споменът при мен се връща,

че той остана цял и невредим

и вместо теб... отново ме прегръща.

 

26.10.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласна съм с теб! И аз мисля, че поне трябва да отворим вратата си с надежда и да не се обграждаме с непрестъпни стени.Вярата е нещо много силно, тя може да действа като магнит.Сигурна съм в това!
  • Светулчице,
    Най-искрено ти пожелавам никога да не четеш "черните" страници, които аз съм прочел. Независимо от всичко, ние не можем да останем инертни наблюдатели и да чакаме доброто да ни бъде сервирано на тепсия. Това имах предвид.
  • Ако си прочел черните страници на житейската книга, трябва да вярваш,
    че съдбата е написала и нещо хубаво за теб, защото законът на равновесието трябва да бъде спазен. Искрено се надявам в това и ти го желая най-приятелски!

  • Към всички:
    Не ви казвам тривиалното и безлично благодаря, а онова, истинското с големи букви БЛАГОДАРЯ.

    Към Руми,но това обръщение важи и за останалите:
    Крайно време е да захвърлиш в кошчето за смет написаното от неизвестно кого в "книгата на живота" и да започнеш ти самата да пишеш в нея, нещо, което всъщност си започнала, но все още те е страх да си повярваш.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...