24 oct 2007, 22:43

Защо са им...

  Poesía » Otra
1.2K 0 15

Видяха как огньове се родиха

над хълма, от зелено напращял!

И пламъци небето озариха!

Светът им беше нов.

И беше цял.

И чуха ветровете да препускат

над техните отрудени тела!

Сърцата на вулканите дочуха!

Как блъскат прекипелите сърца!

Ухание на пръст и кръговрати

се вмъкна в съвършения им ред!

Над тях небето синьо се разклати

и сякаш се сдобиха със криле!

Блажено утро!

Ражда се Земята!

И мравките са тръгнали на път!

Не питат те защо са им крилата,

щом само им тежат.

И не летят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...