Защо са им...
Видяха как огньове се родиха
над хълма, от зелено напращял!
И пламъци небето озариха!
Светът им беше нов.
И беше цял.
И чуха ветровете да препускат
над техните отрудени тела!
Сърцата на вулканите дочуха!
Как блъскат прекипелите сърца!
Ухание на пръст и кръговрати
се вмъкна в съвършения им ред!
Над тях небето синьо се разклати
и сякаш се сдобиха със криле!
Блажено утро!
Ражда се Земята!
И мравките са тръгнали на път!
Не питат те защо са им крилата,
щом само им тежат.
И не летят...
© Катя All rights reserved.
