17 oct 2007, 9:51

Защо се криеш?

  Poesía
1.1K 0 2

Защо от мен бягаш и се криеш?
С какво заслужих всичко това?
Какво целиш да постигнеш
и до кога това ще така?

Животът ти понякога е "тежка дрямка",
а аз съм вещица, от която ти страниш.
Какво съм за теб тъмна сянка
или спомен, от който се боиш?

А май не знаеш ти
защо като малко дете се държиш!
Но знай, че болка в мен породи.
Дано да знаеш как да продължиш!

Дано обаче някой ден
да не се върне всичко обратно към теб!
Тогава ще разбереш и мен,
и болката, срама и сълзите, причинени от теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за критиката понякога човек се нуждае и от критика!И тази критика може да е тласък по пътя на усъвършенстването!
  • Трагедия.Опитай пак.
    Когато човек е извън нормалното си душевно състояние- щастлив, нещастен, весел, тъжен- все го засърбяват пръстите да стихоплетства.
    Мога да разбера защо си прописала, но не мога да нарека това стих.Не че коментара ми е повод да спираш с опитите, то човек така се учи.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...