17.10.2007 г., 9:51

Защо се криеш?

1.1K 0 2

Защо от мен бягаш и се криеш?
С какво заслужих всичко това?
Какво целиш да постигнеш
и до кога това ще така?

Животът ти понякога е "тежка дрямка",
а аз съм вещица, от която ти страниш.
Какво съм за теб тъмна сянка
или спомен, от който се боиш?

А май не знаеш ти
защо като малко дете се държиш!
Но знай, че болка в мен породи.
Дано да знаеш как да продължиш!

Дано обаче някой ден
да не се върне всичко обратно към теб!
Тогава ще разбереш и мен,
и болката, срама и сълзите, причинени от теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за критиката понякога човек се нуждае и от критика!И тази критика може да е тласък по пътя на усъвършенстването!
  • Трагедия.Опитай пак.
    Когато човек е извън нормалното си душевно състояние- щастлив, нещастен, весел, тъжен- все го засърбяват пръстите да стихоплетства.
    Мога да разбера защо си прописала, но не мога да нарека това стих.Не че коментара ми е повод да спираш с опитите, то човек така се учи.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...