17 окт. 2007 г., 09:51

Защо се криеш?

1.1K 0 2

Защо от мен бягаш и се криеш?
С какво заслужих всичко това?
Какво целиш да постигнеш
и до кога това ще така?

Животът ти понякога е "тежка дрямка",
а аз съм вещица, от която ти страниш.
Какво съм за теб тъмна сянка
или спомен, от който се боиш?

А май не знаеш ти
защо като малко дете се държиш!
Но знай, че болка в мен породи.
Дано да знаеш как да продължиш!

Дано обаче някой ден
да не се върне всичко обратно към теб!
Тогава ще разбереш и мен,
и болката, срама и сълзите, причинени от теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за критиката понякога човек се нуждае и от критика!И тази критика може да е тласък по пътя на усъвършенстването!
  • Трагедия.Опитай пак.
    Когато човек е извън нормалното си душевно състояние- щастлив, нещастен, весел, тъжен- все го засърбяват пръстите да стихоплетства.
    Мога да разбера защо си прописала, но не мога да нарека това стих.Не че коментара ми е повод да спираш с опитите, то човек така се учи.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...