17 окт. 2007 г., 09:51

Защо се криеш?

1.1K 0 2

Защо от мен бягаш и се криеш?
С какво заслужих всичко това?
Какво целиш да постигнеш
и до кога това ще така?

Животът ти понякога е "тежка дрямка",
а аз съм вещица, от която ти страниш.
Какво съм за теб тъмна сянка
или спомен, от който се боиш?

А май не знаеш ти
защо като малко дете се държиш!
Но знай, че болка в мен породи.
Дано да знаеш как да продължиш!

Дано обаче някой ден
да не се върне всичко обратно към теб!
Тогава ще разбереш и мен,
и болката, срама и сълзите, причинени от теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за критиката понякога човек се нуждае и от критика!И тази критика може да е тласък по пътя на усъвършенстването!
  • Трагедия.Опитай пак.
    Когато човек е извън нормалното си душевно състояние- щастлив, нещастен, весел, тъжен- все го засърбяват пръстите да стихоплетства.
    Мога да разбера защо си прописала, но не мога да нарека това стих.Не че коментара ми е повод да спираш с опитите, то човек така се учи.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...