12 feb 2008, 16:52

Защо сме гъвкави, а се пречупваме?

1.3K 0 8

 

Защо Бог не ни създаде с еднаква преднина,

а те хвърли във тъмница сам да търсиш светлина?

Защо едни се раждат с чифтове криле,

едни са призраци и просяци, други - принцове, крале?

Защо едни умират от болест, жега, глад?

Защо помилвал Си столетник, щом друг прибрал Си млад?

***

Защо сме гъвкави, а се пречупваме? - Трябва да опиташ пак!

Думите ако са кости, създай човек с глава, гръбнак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами ако бяхме еднакви? Не би ли убило това тръпката от срещата с нови хора, нови разбирания и идеали, цели? Не би ли обезценило, иначе обезличения ни живот? Не би ли обезличило всичко в нас, всичко което ни прави красиви, а дори и грозни в очите на другите? И кой може да каже, кой е по-щастлив, кой е свободен, просяка или краля? Това, че си живял 100 години, означава ли, че жовотът ти е бил смислен, означава ли, че си живял пълноценнно. И цялото нещастие което ни сполетява, не е ли породено от самите нас, истина ли е, че всяка наша усмивка е породена от сълзата на другия? Не е ли живота просто един баланс между щастие и нещастие, радост и болка? Ако липсваше която и да е от двете, бихме ли оценили другата, бихме ли почувствали някога каквато и да е тръпка? Би ли била така красива нощта, ако не съществуваше деня...и обратното? Явно всичко е просто един баланс...
    Миличка, прекрасен стих, точно в твоя неподправен стил, колкото силна и непоколебима, толкова крехка и нежна...Keep walkin'
  • Разкошен стих си написала, Милица!
    Поздравявам те искрено!
  • Поздравления, Милица!
  • За да израстваме!Да се пречупваме,но не и да се счупваме!
  • Невероятен стих!!!
    Поздрав и прегръдка,Миличка!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....