Защо сме гъвкави, а се пречупваме?

Комментарии

• 

  Qn_Boboqn (Боян Йорданов)

  Ами ако бяхме еднакви? Не би ли убило това тръпката от срещата с нови хора, нови разбирания и идеали, цели? Не би ли обезценило, иначе обезличения ни живот? Не би ли обезличило всичко в нас, всичко което ни прави красиви, а дори и грозни в очите на другите? И кой може да каже, кой е по-щастлив, кой е свободен, просяка или краля? Това, че си живял 100 години, означава ли, че жовотът ти е бил смислен, означава ли, че си живял пълноценнно. И цялото нещастие което ни сполетява, не е ли породено от самите нас, истина ли е, че всяка наша усмивка е породена от сълзата на другия? Не е ли живота просто един баланс между щастие и нещастие, радост и болка? Ако липсваше която и да е от двете, бихме ли оценили другата, бихме ли почувствали някога каквато и да е тръпка? Би ли била така красива нощта, ако не съществуваше деня...и обратното? Явно всичко е просто един баланс...
  Миличка, прекрасен стих, точно в твоя неподправен стил, колкото силна и непоколебима, толкова крехка и нежна...Keep walkin'

  2008-02-13T13:08:26+02:00
• 

  Магинка (Магдалена Рашева)

  Разкошен стих си написала, Милица!
  Поздравявам те искрено!

  2008-02-13T08:41:16+02:00
• 

  Jane_d (Деси Инджева)

  Поздравления, Милица!

  2008-02-13T08:27:43+02:00
• 

  сиа (Силвия Андреева)

  За да израстваме!Да се пречупваме,но не и да се счупваме!

  2008-02-12T19:32:32+02:00
• 

  lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

  Невероятен стих!!!
  Поздрав и прегръдка,Миличка!!!

  2008-02-12T19:21:26+02:00