Feb 12, 2008, 4:52 PM

Защо сме гъвкави, а се пречупваме?

1.3K 0 8

 

Защо Бог не ни създаде с еднаква преднина,

а те хвърли във тъмница сам да търсиш светлина?

Защо едни се раждат с чифтове криле,

едни са призраци и просяци, други - принцове, крале?

Защо едни умират от болест, жега, глад?

Защо помилвал Си столетник, щом друг прибрал Си млад?

***

Защо сме гъвкави, а се пречупваме? - Трябва да опиташ пак!

Думите ако са кости, създай човек с глава, гръбнак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами ако бяхме еднакви? Не би ли убило това тръпката от срещата с нови хора, нови разбирания и идеали, цели? Не би ли обезценило, иначе обезличения ни живот? Не би ли обезличило всичко в нас, всичко което ни прави красиви, а дори и грозни в очите на другите? И кой може да каже, кой е по-щастлив, кой е свободен, просяка или краля? Това, че си живял 100 години, означава ли, че жовотът ти е бил смислен, означава ли, че си живял пълноценнно. И цялото нещастие което ни сполетява, не е ли породено от самите нас, истина ли е, че всяка наша усмивка е породена от сълзата на другия? Не е ли живота просто един баланс между щастие и нещастие, радост и болка? Ако липсваше която и да е от двете, бихме ли оценили другата, бихме ли почувствали някога каквато и да е тръпка? Би ли била така красива нощта, ако не съществуваше деня...и обратното? Явно всичко е просто един баланс...
    Миличка, прекрасен стих, точно в твоя неподправен стил, колкото силна и непоколебима, толкова крехка и нежна...Keep walkin'
  • Разкошен стих си написала, Милица!
    Поздравявам те искрено!
  • Поздравления, Милица!
  • За да израстваме!Да се пречупваме,но не и да се счупваме!
  • Невероятен стих!!!
    Поздрав и прегръдка,Миличка!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...