Защо съм така родена

Защо съм така родена

в огън да живея и горя?

От жажда и любов влудена,

на всеки злобен да простя.

Защо във вените ми има

гореща жар и топлина?

Не се превръща никога в зима -

душата ми без капчица злина.

А все се трупат смях и болка

във мене, като сняг в лавина,

и сякаш разнася ме двуколка...

Животът в самота премина...

Оглеждам се и все така те няма...

Потапям се в морските вълни,

мъката ми - жал голяма,

сърцето името мълви.