Защо съм така родена
Защо съм така родена
в огън да живея и горя?
От жажда и любов влудена,
на всеки злобен да простя.
Защо във вените ми има
гореща жар и топлина?
Не се превръща никога в зима -
душата ми без капчица злина.
А все се трупат смях и болка
във мене, като сняг в лавина,
и сякаш разнася ме двуколка...
Животът в самота премина...
Оглеждам се и все така те няма...
Потапям се в морските вълни,
мъката ми - жал голяма,
сърцето името мълви.
© Йонка Янкова Всички права запазени