Защо тъжим?
15 ЗАЩО ТЪЖИМ?
Защо тъжим сега, това е светотатство?!
Защо така страним от Радостта?
И Скуката с капризите у нас злорадства...
От делниците ни е сив света!
Защо забравихме сега за синевата?
Забравихме ли едрите звезди...
И девствените дебри на гората,
кажи ми, виждал ли си скоро ти?
От времето навярно ние умъдряхме...
И то безжалостно ни промени...
От стресове по пътищата побеляхме,
а хоризонтът ни се намали...
Наивна беше с нас великата ни Младост,
без маска, без притворство и без грим...
Превиваше се тя от искрен Смях и Радост,
неща, които днеска не ценим!...
Когато нямахме, мечтаехме за малко...
Във жестовете беше същността...
И мисълта ни беше пъргава совалка,
която обикаляше света!
Сега нещата ни съвсем се измениха...
И стойности различни имат те!
Сега ламтежите Човека в нас убиха!...
А доларът съвсем ще ни смете!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
