Jul 10, 2011, 1:41 PM

Защо тъжим?

  Poetry » Civic
657 1 5

15                  ЗАЩО ТЪЖИМ?

 

Защо тъжим сега, това е  светотатство?!

Защо така страним от Радостта?

И Скуката с капризите у нас злорадства...

От делниците ни е сив света!

 

Защо забравихме сега за синевата?

Забравихме  ли едрите звезди...

И девствените дебри на гората,

кажи ми, виждал ли си скоро ти?

 

От времето навярно ние умъдряхме...

И то безжалостно ни промени...

От стресове по пътищата побеляхме,

а хоризонтът ни се  намали...

 

Наивна беше с нас великата ни Младост,

без маска, без притворство и без грим...

Превиваше се тя от искрен Смях и Радост,

неща, които днеска не ценим!...

 

Когато нямахме, мечтаехме за малко...

Във жестовете беше същността...

И мисълта ни беше пъргава совалка,

която обикаляше света!

 

Сега нещата ни съвсем се измениха...

И стойности различни имат те!

Сега ламтежите Човека в нас убиха!...

А доларът съвсем ще ни смете!...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...