10 июл. 2011 г., 13:41

Защо тъжим?

662 1 5

15                  ЗАЩО ТЪЖИМ?

 

Защо тъжим сега, това е  светотатство?!

Защо така страним от Радостта?

И Скуката с капризите у нас злорадства...

От делниците ни е сив света!

 

Защо забравихме сега за синевата?

Забравихме  ли едрите звезди...

И девствените дебри на гората,

кажи ми, виждал ли си скоро ти?

 

От времето навярно ние умъдряхме...

И то безжалостно ни промени...

От стресове по пътищата побеляхме,

а хоризонтът ни се  намали...

 

Наивна беше с нас великата ни Младост,

без маска, без притворство и без грим...

Превиваше се тя от искрен Смях и Радост,

неща, които днеска не ценим!...

 

Когато нямахме, мечтаехме за малко...

Във жестовете беше същността...

И мисълта ни беше пъргава совалка,

която обикаляше света!

 

Сега нещата ни съвсем се измениха...

И стойности различни имат те!

Сега ламтежите Човека в нас убиха!...

А доларът съвсем ще ни смете!...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...