Защо тъй неудържимо ме привличаш?
Ти и твоят глупав смях.
Защо, макар че ти ме нараняваш,
в теб се влюбвам пак и пак?
Защо усмивката ти - тъй чаровна,
сгрява моята душа,
въпреки че ти я стъпка
и я хвърли в прахта?
Защо, когато ме докоснеш,
чувствам допира ти даже и след час?
Защо, макар че трябва да те мразя,
обичам те безумно аз?
© Сладурркатта Todos los derechos reservados
Хубаво е.