23.10.2008 г., 20:10

Защо? Въпросът на въпросите...???

644 0 3

Защо тъй неудържимо ме привличаш?
Ти и твоят глупав смях.
Защо, макар че ти ме нараняваш,
в теб се  влюбвам пак и пак?
Защо усмивката ти - тъй чаровна,
сгрява моята душа,
въпреки че ти я стъпка
и я хвърли в прахта?
Защо, когато ме докоснеш,
чувствам допира ти даже и след час?
Защо, макар че трябва да те мразя,
обичам те безумно аз?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сладурркатта Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...