Защо тъй неудържимо ме привличаш?
Ти и твоят глупав смях.
Защо, макар че ти ме нараняваш,
в теб се влюбвам пак и пак?
Защо усмивката ти - тъй чаровна,
сгрява моята душа,
въпреки че ти я стъпка
и я хвърли в прахта?
Защо, когато ме докоснеш,
чувствам допира ти даже и след час?
Защо, макар че трябва да те мразя,
обичам те безумно аз?
© Сладурркатта All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
