26 feb 2015, 9:20

Защото 

  Poesía » Otra
550 0 3

Защото е слънчево и няма мъгли

прозорец отвори сърцето.

Малката  музика нощна свири

и не поглеждай лицето.

Звуци  търкалят стара тъга

и измиват порои,

блесва по клепките синева

а клавишите са герои.

Вдишвам в бемоли, рисувам на сън

в полутонове ме наднича живота.

В луди диези скача отвън

най- високата нота.

Защото е слънчево и няма тъги

пренареждам в сърцето

до  ре ми  фа  или пък си

и до мене присяда небето.

© Христина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??